В началото на 1860-те години Прилепският панаир е откриван на 15 август, на християнския празник и продължава 15 дни или около месец. Според други данни, се е провеждал между 1 и 15 или между 13 и 27-28 август по. Тези данни преобладават по отношение на втората половина на 60-те години и по късно. От сведенията на френския дипломат и пътешественик , който в края на XVIII или в началото на се присъединява към керван, пътуващ за Прилепския панаир, може да се съди, че панаирът се е провеждал в края на. Керванът, за който пише Кузинери, се е състоял от 200 коня, пренасящи стоки на търговци. През XIX век панаирът в Прилеп е един от най-големите ежегодни панаири в и играе съществена роля във външната търговия на целия регион. В своето развитие панаирът нерядко се сблъсква с противодействието на търговците от Битоля или с изнудванията на влиятелни местни. През 1851 година битолският австрийски вицеконсул пише, че Прилепският панаир не се е провеждал вече 12 години и се очаква възстановяването му. От 1852 година панаирът започва отново да се провежда. В 1860 година оборотът на панаира се изчислява между 15 и 18 милиона пиастри, от които около 6 милиона за и стоки, 3 милона за изделия, 5 милиона за и , а остатъкът - за и стоки. През тази година Прилеп е посетен от търговци от , , и други по-близки или по-далечни градове, включително и от , Северна и Централна , , и. Според руския консул в Битоля, , който посещава панаира през 1861 година, това е вторият по значимост панаир в Македония след. На него се търгуват стоки от , пристигат купувачи от цяла , и. Продават се и индустриални произведения от Османската империя - само стойността на продадените през 1864 година щамповани изделия е изчислена на 1,5 милиона пиастри. Стоките на панаира се докарват с , коли, а в по-редки случаи - и с. В 1869 година са докарани над 12 000 бали с товари, от които 2650 със стоки от Австро-Унгария на стойност 1 325 000 флорина и около 10 000 от други страни включително от Османската империя на стойност 2 500 000 флорина. По-голямата част от купувачите е от Албания. През 1875 година, която е сред по-неблагоприятните за панаира поради влиянието на размириците в , са доставени стоки от много от по-развитите европейски страни - , , , , ,. През 1876 година, поради Прилепският панаир няма успех. Австроунгарският консул в Битоля отбелязва, че не са пристигнали купувачи - от околиите на , , , , , заради създадената от несигурност, а от Албания - заради зачисляването на ежегодните купувачи към различните видове военни части. Наред с търговския обмен по време на панаира се осъществяват значими социални контакти. Прилеп е посещаван масово от представители на всички групи от населението в Македония. Жените, които иначе не се появяват на публично място, излизат от кръга на своето уединение, като сами продават произведенията на своя домашен труд... Посетителите на Прилепския панаир общуват духовно, разискват политически и културно-просветни въпроси. Преди и по време на панаира се провеждат редица културно-просветни прояви, извършва се търговия на книжарски стоки, включително и на български учебници, уславят се учители. През 1868 година, от 1 до 15 август се изнасят вечерни просветни беседи, в които взимат участие български учители и обществени дейци както от града, така и от Битоля и Велес. През 1870 година по време на панаира работят четири книжарници. В 1875 година на Прилепския панаир са извършени продажби на книги на , и на стойност около 400-500. I 1851-1865 , София 1994, с. Paskaleva, Band I 1851-1865 , Sofia 1994, p. I, София 1994, с. Паскалева, том II 1866-1871 , София 1998, с. I, София 1994, с. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. Авторът приема, че панаирът е създаден през 1852 г. I, София 1994, с. Балканските икономики 1800 - 1914: Еволюция без развитие, София 2005, с. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година I, 1990, книга 4, с. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година I, 1990, книга 4, с. Прилеп в българското възраждане 1838 - 1878 , София 1916, с.